Неделя вечер беше вечер,която със сигурност ще помня,ако не цял живот,то много,много дълго време.Дори не си спомням кога беше последният път,когато съм се чувствала толкова жива,толкова вдъхновена,толкова свободна,толкова...аз.Повече от шест месеца живях с една празнота,с едно усещане,че съм изгубила нещо-и аз не знаех точно какво-дали сърцето си,любовта си,жизнерадостта си,душата си или пък способността си да чувствам изобщо,но знаех,че нещо вътре в мен липсва.И не зная как,нито пък защо и дали заради невероятния концерт,музиката,емоцията,хората,атмосферата,звездното лятно небе,еуфорията или всички тях взети заедно,но именно там-пред тази сцена,в тази топла юлска нощ,сред шума от електрически китари и заобиколена от толкова много хора-моето сърце,любов,желание за живот,душата ми,способността ми да чувствам или каквото и да е,се върна при мен.И се почувствах добре.За първи път от толкова много време насам.Защото е лято;защото съм истинска;защото целувах,когато бях влюбена;зашото плаках,когато ми беше гадно;защото страдах,когато сърцето ми беше разбито;защото се смях,когато бях щастлива;защото обичах...и защото все още мога да обичам...и защото останах и оставам себе си...
И да благодаря на Lenny за незабравимото изживяване:)
И по нещичко и от другите два прекрасни концерта,на които бях тия дни,които,макар и не толкова емоционално заредени,разбиха отвсякъде :)
Some Whitesnake:
Some Def Leppard:
and some Metallica (стадион "Васил Левски" никога не ми се е виждал толкова малък!:))
понеделник, 28 юли 2008 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)