The Lovers

dedicated to the lovers of the heart, naturally...


Up from the pastures of boredom
out from the sea of discontent
they come in packs like hungry hounds
the seekers of the dark enchantment.

They haunt the boulevards and bars
they pray to wishing wells and stars
they ride the hurricane of hope
not looking back but on they go
toward the distance and deceiving
and all the while they keep believing
that they are special and apart
the lovers, the lovers of the heart... the lovers.

And when they pair off two by two
they feel they are the chosen few
and though their beds are made of straw
they feel like velvet in the night
and so the night is never ending
it's made of distance and pretending
because they're special and apart
the lovers, the lovers of the heart... the lovers.

And when love goes away
and when goes...
goodbye...
catches in their throats like cotton
rises in their hearts like rain
the good times suddenly are all forgotten
the hunt begins again.

They search the subways and the streets
their faces tired, like their feet
their bodies aching to be warm
and so they hide behind the moon
their loneliness inside them growing
but they take comfort in just knowing
that they are special and apart
the lovers, the lovers of the heart... the lovers.

And when love comes again
and when love comes
hello...
rises from their throats like singing
catches in their hearts like wind
the good things
strangers in their arms are bringing
makes life all right again.

They turn their faces to the light
no longer hiding in the night
so unashamed and unafraid
that they can face each other's faults
and though the waltz will have its ending
there is no harm in just pretending
that they are special and apart
the lovers, the lovers of the heart... the lovers.

Nielsen Interpret Sony Update.....или мега скучна съботна смяна

От математиката знаем,че:
3 + 4 = 7
Просто,ясно,категорично.Но напоследък откривам,че уравнението има и съвесем различно измерение,а именно:
3 (jobs) + 4 (exams) = 0 (free time)

Като отявлен враг на математиката,никак не ми е приятно да правя подобни математически открития.А и трябва да призная,че оригиналното уравнение ми харесва много повече.C'est la vie - life is an irony...

И помежду МАП,кантората,концертите в НДК,университета,безбройните birthday партита и първия сняг:



"Краят започва от самото начало." Особено ако след десетата минута осъзнаете,че всъщност сте чели книгата ;)







and....two of my favourites :)

such a lonely day...

...and it's mine...

Една година в музика или Let the music do the talking

"It was the best of times, it was the worst of times, it was the age of wisdom, it was the age of foolishness, it was the epoch of belief, it was the epoch of incredulity, it was the season of Light, it was the season of Darkness, it was the spring of hope, it was the winter of despair......."


September 2007:


"You touch me in many,many ways
But I'm shy,can't you see.."


October 2007:


"Is this love or am I dreaming?.."


November 2007:


"If you stay by my side,we can rule the world.."


December 2007:


"Guess that I,guess I died inside.."


January 2008:


"No reason to survive,I suppose.."


February 2008:


"If you were in these arms tonight.."


March 2008:


"So hard to justify,slowly it's passing by.."


April 2008:


"Been so long, would you know me
Who's holding you, who's gonna hold me.."

May 2008:


"Now my feelings for you-
Every tear,every smile,paid in full.."


June 2008:


"Then every time I turn around
And you're nowhere to be found.."


July 2008:


"..and isn't it ironic,don't you think.."


August 2008:


"No I don't wanna fall in love
(This love is only gonna break your heart)
With you.."


September 2008:


"Come feed the rain;
Couses I'm thirsty for your love,dancing underneath the skies of lust.."




No fear, no pain
Nobody left to blame
I´ll try alone
Make destiny my own
I learn to free my mind
Myself I now must find
Once more
Once more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
To the heavens I sail
If I could fly

So here I am
In solitude I stand
I´ve got dreams inside
I need to realize
My faith has grown
No fear of the unknown
No more
No more

If I could fly
Like the king of the sky
Could not tumble nor fall
I would picture it all
If I could fly
See the world through my eyes
Would not stumble nor fail
I could ravage my jail
If I could fly

...so I can start to find my way out of the dark...

Неделя вечер беше вечер,която със сигурност ще помня,ако не цял живот,то много,много дълго време.Дори не си спомням кога беше последният път,когато съм се чувствала толкова жива,толкова вдъхновена,толкова свободна,толкова...аз.Повече от шест месеца живях с една празнота,с едно усещане,че съм изгубила нещо-и аз не знаех точно какво-дали сърцето си,любовта си,жизнерадостта си,душата си или пък способността си да чувствам изобщо,но знаех,че нещо вътре в мен липсва.И не зная как,нито пък защо и дали заради невероятния концерт,музиката,емоцията,хората,атмосферата,звездното лятно небе,еуфорията или всички тях взети заедно,но именно там-пред тази сцена,в тази топла юлска нощ,сред шума от електрически китари и заобиколена от толкова много хора-моето сърце,любов,желание за живот,душата ми,способността ми да чувствам или каквото и да е,се върна при мен.И се почувствах добре.За първи път от толкова много време насам.Защото е лято;защото съм истинска;защото целувах,когато бях влюбена;зашото плаках,когато ми беше гадно;защото страдах,когато сърцето ми беше разбито;защото се смях,когато бях щастлива;защото обичах...и защото все още мога да обичам...и защото останах и оставам себе си...

И да благодаря на Lenny за незабравимото изживяване:)



И по нещичко и от другите два прекрасни концерта,на които бях тия дни,които,макар и не толкова емоционално заредени,разбиха отвсякъде :)

Some Whitesnake:


Some Def Leppard:


and some Metallica (стадион "Васил Левски" никога не ми се е виждал толкова малък!:))

Dust in the wind

Може би наистина everything is dust in the wind,но концертът на Kansas определено беше една прашинка,която си струваше бъде посетена.Било то и само,за да чуеш Dust in the wind на живо (невероятно е как една песен,продължаваща около 3 минути и с текст,състоящ се от не повече от 4-5 изречения,може да казва толкова много,да означава толкова много за толкова много хора,как може да изправи цяла една зала на крака и да накара не малка част от същата тази зала да се разплаче).

Anyway,един прекрасен концерт,направо главозамайващо изпълнение на Eleanor Rigby на Beatles и.....просто неописуема цигулка имат тия хора,ей,без дъх те оставя :) Какво по-добро начало на седмицата!? :)


И без повече излишни коментари....enjoy :)



I close my eyes
Only for a moment and the moment's gone
All my dreams pass before my eyes in curiosity
Dust in the wind
All they are is dust in the wind

Same old song
Just a drop of water in an endless sea
All we do crumbles to the ground, though we refuse to see

Dust in the wind
All we are is dust in the wind

Don't hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away and all your money won't another minute buy

Dust in the wind
All we are is dust in the wind
Dust in the wind
Everything is dust in the wind

За........

Май вече от доста време съм създала този блог,а още нищо не съм публикувала...Та...крайно време е!Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво ...
Нали се сещате за тези хора,които случайно влизат в живота ти,без да си ги искал,без да си ги канил,и го преобръщат целия с главата надолу.Тези хора,които ти помагат да откриеш себе си и да се изгубиш в същото време.Тези хора,които искаш да забравиш,но някак ревниво пазиш и най-малкия спомен за тях-всеки жест,всяка дума,всеки поглед,всяка усмивка,всяко докосване.Тези хора,които тръгвайки си,остават след себе си една празнота,под формата на тяхното име,която,предполагам,времето запълва,но винаги,когато прокараш ръка,усещаш очертанита на формата.Тези хора,които не просто се превръщат в част от живота ти,а и в част от теб самия,като татуировка в сърцето,която няма как да премахнеш.Тези хора,които отнасят част от теб със себе си............
И е толкова ужасно,когато един такъв човек си тръгва от живота ти.Когато си отива така,както е дошъл-ненадейно,без много обяснения,без много предупреждения.И е празно,и болно,и безсмислено,и безнадеждно...Знам,знам,че ще мине...Времето лекува всичко,нали...И разбитите сърца,и разбитите мечти...Пък и животът,казват,бил кръговрат-едни хора си отиват,други идват,трети се завръщат...И ако приемем,че за всичко случващо ни се в този живот,си има определена причина,то може би това е моят знак,че трябва да продължа напред...Оххх,много депресарско май се получи...Не исках така да става...
Хайде нека започна отначало.Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво...
За изгубените любови..и намерените приятелства;за изгубените приятелства..и намерените любови;за приятелството въобще,което често откриваме там,където най-малко очакваме;за миналото,което ни кара да плачем;за миналото,което ни кара да се усмихваме;за мечтите-изгубени,намерени,сбъднати,неосъществени или забравени;за тези,които ни обичат заради това,което сме;за тези,които ни обичат въпреки това,което сме;за хубавата музика;за разбитите сърца и способността им да продължават да обичат,макар и станали на парченца;за вярата;за болката;за надеждата;за чувствата ("that shaped our hearts and made us who we are");за светлината;за мрака;за тези,които ни нараняват;за тези,които ние нараняваме;за грешките;за това,че нищо не е непоправимо и нищо не е окончателно;за любовта-вечна,мимолетна,безпрекусловна,вдъхновяваща,несподелена,страстна,похабена,възраждаща,магична,неосъществена,раняваща,вълнуваща,всеобхватна или унищожаваща;за края;за началото;за това,че всеки край е едно ново начало;за прекрасните разочарования в живота;за живота изобщо....и за бъдещето......и за лошия ми навик да пиша безкрайни,нечетими изречения :)......