Може би наистина everything is dust in the wind,но концертът на Kansas определено беше една прашинка,която си струваше бъде посетена.Било то и само,за да чуеш Dust in the wind на живо (невероятно е как една песен,продължаваща около 3 минути и с текст,състоящ се от не повече от 4-5 изречения,може да казва толкова много,да означава толкова много за толкова много хора,как може да изправи цяла една зала на крака и да накара не малка част от същата тази зала да се разплаче).
Anyway,един прекрасен концерт,направо главозамайващо изпълнение на Eleanor Rigby на Beatles и.....просто неописуема цигулка имат тия хора,ей,без дъх те оставя :) Какво по-добро начало на седмицата!? :)
И без повече излишни коментари....enjoy :)
I close my eyes
Only for a moment and the moment's gone
All my dreams pass before my eyes in curiosity
Dust in the wind
All they are is dust in the wind
Same old song
Just a drop of water in an endless sea
All we do crumbles to the ground, though we refuse to see
Dust in the wind
All we are is dust in the wind
Don't hang on, nothing lasts forever but the earth and sky
It slips away and all your money won't another minute buy
Dust in the wind
All we are is dust in the wind
Dust in the wind
Everything is dust in the wind
вторник, 24 юни 2008 г.
събота, 7 юни 2008 г.
За........
Май вече от доста време съм създала този блог,а още нищо не съм публикувала...Та...крайно време е!Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво ...
Нали се сещате за тези хора,които случайно влизат в живота ти,без да си ги искал,без да си ги канил,и го преобръщат целия с главата надолу.Тези хора,които ти помагат да откриеш себе си и да се изгубиш в същото време.Тези хора,които искаш да забравиш,но някак ревниво пазиш и най-малкия спомен за тях-всеки жест,всяка дума,всеки поглед,всяка усмивка,всяко докосване.Тези хора,които тръгвайки си,остават след себе си една празнота,под формата на тяхното име,която,предполагам,времето запълва,но винаги,когато прокараш ръка,усещаш очертанита на формата.Тези хора,които не просто се превръщат в част от живота ти,а и в част от теб самия,като татуировка в сърцето,която няма как да премахнеш.Тези хора,които отнасят част от теб със себе си............
И е толкова ужасно,когато един такъв човек си тръгва от живота ти.Когато си отива така,както е дошъл-ненадейно,без много обяснения,без много предупреждения.И е празно,и болно,и безсмислено,и безнадеждно...Знам,знам,че ще мине...Времето лекува всичко,нали...И разбитите сърца,и разбитите мечти...Пък и животът,казват,бил кръговрат-едни хора си отиват,други идват,трети се завръщат...И ако приемем,че за всичко случващо ни се в този живот,си има определена причина,то може би това е моят знак,че трябва да продължа напред...Оххх,много депресарско май се получи...Не исках така да става...
Хайде нека започна отначало.Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво...
За изгубените любови..и намерените приятелства;за изгубените приятелства..и намерените любови;за приятелството въобще,което често откриваме там,където най-малко очакваме;за миналото,което ни кара да плачем;за миналото,което ни кара да се усмихваме;за мечтите-изгубени,намерени,сбъднати,неосъществени или забравени;за тези,които ни обичат заради това,което сме;за тези,които ни обичат въпреки това,което сме;за хубавата музика;за разбитите сърца и способността им да продължават да обичат,макар и станали на парченца;за вярата;за болката;за надеждата;за чувствата ("that shaped our hearts and made us who we are");за светлината;за мрака;за тези,които ни нараняват;за тези,които ние нараняваме;за грешките;за това,че нищо не е непоправимо и нищо не е окончателно;за любовта-вечна,мимолетна,безпрекусловна,вдъхновяваща,несподелена,страстна,похабена,възраждаща,магична,неосъществена,раняваща,вълнуваща,всеобхватна или унищожаваща;за края;за началото;за това,че всеки край е едно ново начало;за прекрасните разочарования в живота;за живота изобщо....и за бъдещето......и за лошия ми навик да пиша безкрайни,нечетими изречения :)......
Нали се сещате за тези хора,които случайно влизат в живота ти,без да си ги искал,без да си ги канил,и го преобръщат целия с главата надолу.Тези хора,които ти помагат да откриеш себе си и да се изгубиш в същото време.Тези хора,които искаш да забравиш,но някак ревниво пазиш и най-малкия спомен за тях-всеки жест,всяка дума,всеки поглед,всяка усмивка,всяко докосване.Тези хора,които тръгвайки си,остават след себе си една празнота,под формата на тяхното име,която,предполагам,времето запълва,но винаги,когато прокараш ръка,усещаш очертанита на формата.Тези хора,които не просто се превръщат в част от живота ти,а и в част от теб самия,като татуировка в сърцето,която няма как да премахнеш.Тези хора,които отнасят част от теб със себе си............
И е толкова ужасно,когато един такъв човек си тръгва от живота ти.Когато си отива така,както е дошъл-ненадейно,без много обяснения,без много предупреждения.И е празно,и болно,и безсмислено,и безнадеждно...Знам,знам,че ще мине...Времето лекува всичко,нали...И разбитите сърца,и разбитите мечти...Пък и животът,казват,бил кръговрат-едни хора си отиват,други идват,трети се завръщат...И ако приемем,че за всичко случващо ни се в този живот,си има определена причина,то може би това е моят знак,че трябва да продължа напред...Оххх,много депресарско май се получи...Не исках така да става...
Хайде нека започна отначало.Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво...
За изгубените любови..и намерените приятелства;за изгубените приятелства..и намерените любови;за приятелството въобще,което често откриваме там,където най-малко очакваме;за миналото,което ни кара да плачем;за миналото,което ни кара да се усмихваме;за мечтите-изгубени,намерени,сбъднати,неосъществени или забравени;за тези,които ни обичат заради това,което сме;за тези,които ни обичат въпреки това,което сме;за хубавата музика;за разбитите сърца и способността им да продължават да обичат,макар и станали на парченца;за вярата;за болката;за надеждата;за чувствата ("that shaped our hearts and made us who we are");за светлината;за мрака;за тези,които ни нараняват;за тези,които ние нараняваме;за грешките;за това,че нищо не е непоправимо и нищо не е окончателно;за любовта-вечна,мимолетна,безпрекусловна,вдъхновяваща,несподелена,страстна,похабена,възраждаща,магична,неосъществена,раняваща,вълнуваща,всеобхватна или унищожаваща;за края;за началото;за това,че всеки край е едно ново начало;за прекрасните разочарования в живота;за живота изобщо....и за бъдещето......и за лошия ми навик да пиша безкрайни,нечетими изречения :)......
Абонамент за:
Публикации (Atom)