За........

Май вече от доста време съм създала този блог,а още нищо не съм публикувала...Та...крайно време е!Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво ...
Нали се сещате за тези хора,които случайно влизат в живота ти,без да си ги искал,без да си ги канил,и го преобръщат целия с главата надолу.Тези хора,които ти помагат да откриеш себе си и да се изгубиш в същото време.Тези хора,които искаш да забравиш,но някак ревниво пазиш и най-малкия спомен за тях-всеки жест,всяка дума,всеки поглед,всяка усмивка,всяко докосване.Тези хора,които тръгвайки си,остават след себе си една празнота,под формата на тяхното име,която,предполагам,времето запълва,но винаги,когато прокараш ръка,усещаш очертанита на формата.Тези хора,които не просто се превръщат в част от живота ти,а и в част от теб самия,като татуировка в сърцето,която няма как да премахнеш.Тези хора,които отнасят част от теб със себе си............
И е толкова ужасно,когато един такъв човек си тръгва от живота ти.Когато си отива така,както е дошъл-ненадейно,без много обяснения,без много предупреждения.И е празно,и болно,и безсмислено,и безнадеждно...Знам,знам,че ще мине...Времето лекува всичко,нали...И разбитите сърца,и разбитите мечти...Пък и животът,казват,бил кръговрат-едни хора си отиват,други идват,трети се завръщат...И ако приемем,че за всичко случващо ни се в този живот,си има определена причина,то може би това е моят знак,че трябва да продължа напред...Оххх,много депресарско май се получи...Не исках така да става...
Хайде нека започна отначало.Дълго мислих за какво да е този пост.И ето за какво...
За изгубените любови..и намерените приятелства;за изгубените приятелства..и намерените любови;за приятелството въобще,което често откриваме там,където най-малко очакваме;за миналото,което ни кара да плачем;за миналото,което ни кара да се усмихваме;за мечтите-изгубени,намерени,сбъднати,неосъществени или забравени;за тези,които ни обичат заради това,което сме;за тези,които ни обичат въпреки това,което сме;за хубавата музика;за разбитите сърца и способността им да продължават да обичат,макар и станали на парченца;за вярата;за болката;за надеждата;за чувствата ("that shaped our hearts and made us who we are");за светлината;за мрака;за тези,които ни нараняват;за тези,които ние нараняваме;за грешките;за това,че нищо не е непоправимо и нищо не е окончателно;за любовта-вечна,мимолетна,безпрекусловна,вдъхновяваща,несподелена,страстна,похабена,възраждаща,магична,неосъществена,раняваща,вълнуваща,всеобхватна или унищожаваща;за края;за началото;за това,че всеки край е едно ново начало;за прекрасните разочарования в живота;за живота изобщо....и за бъдещето......и за лошия ми навик да пиша безкрайни,нечетими изречения :)......